Тип: Конкуресн проект

Изникващ от ливадата като мек прилив на Черно море, сградата е прегъната част от парка, а не отделен обект. Непрекъснатият зелен покрив се надига от терена и кани пешеходци, бегачи и любопитни минувачи да се разходят над пространствата отдолу. Жестът размива предно и задно, покрив и земя, превръщайки целия проект в обществена променада, която рамкира широкото крайбрежно небе и далечния силует на града.

Под тази „жива“ повърхност остъклена фасада разкрива социалния двигател на центъра – каскаден амфитеатър, врязан в терена. През деня е открита класна стая, репетиционна сцена или място за скицник; вечер се превръща в граждански форум или лятно кино, чиито бетонни стъпала улавят последната западна светлина. Широк пръстен от гъвкави студиа, maker-лабаратории и изложбени зали обгръща амфитеатъра, свързани от климатично балансирана вътрешна улица, която през зимата служи като оранжерия. Плъзгащи се стени позволяват работилниците да излязат върху тревата за фестивали и фермерски пазари, а крайбрежно кафене закотвя югоизточния ъгъл с гледка към Варненското езеро.

Пасивният дизайн води техническата стратегия. Земни насипи регулират температурата; местни треви на покрива филтрират дъждовната вода към подземни цистерни; отваряеми жалузи използват морския бриз, за да проветряват атриума. Фотоволтаични ленти по парапета на покривната рампа захранват вечерните събития и нежното сияние на фасадата след здрач.

Повече от сграда, центърът е новата социална топография на Варна – място, където дете учи да кара колело по покрива, студентите спорят за политики по стъпалата, а нощни пазари и концерти преплитат общностите на града под един зелен хоризонт.